на Х.
следва от "Покрай пътя сънува Йефтай"
Много е особен разказът в Библията за Самсон и Далила, Малечке-Палечке... Това е преразказ и префигурация на нещо много старо от една страна. Първо е апокрифът, разказващ за първата жена на Адам - Лилит. Тя, за разлика от Ева, сътворена от реброто му и съвсем подобно на него, е направена самостоятелно - от пръст от земята и с жизнено дихание от Бога в "ноздрите". Лилит обаче намразила Адам и избягала от него. Той толкова много страдал, че Бог заповядал на двама Архангели, един от които Гавриил, да я намерят и да я върнат при него. Открили я на брега на Мъртво море. На настояването им да се върне, тя отговорила, че ще го стори, но ще убива всички Адамови деца, които роди, ако се върне. Те я оставили. Тогава Бог направил Ева, за която Адам казал "Ето, тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми". И до днес в брачните церемонии у юдеите се изписва заклинателното пожелание на кревата на младоженците: "Да си иде Лилит, а да остане Ева". Тази архетипна история се повтаря много пъти в световната литература и изкуство, като в романа на Филип Набоков "Лолита" например, а и в живота на човеците. Едно такова повторение е историята на Самсон и Далила, като впрочем от староеврейски Самсон значи слънце, а Далила луна и това е свързано с по-късната еврейска представа за демоничната природа на луната, а в старозаветния фолклор Лилит се превръща в женски пустинен демон-убиец на мъже, подобно Далила, която отрязва косите на спящия Самсон, лишавайки го от силата му, за да го предаде безсилен на враговете му... Години по-късно Самсон унизен и поробен в един езичнически храм, ще успее да измоли от Бога връщането на силата му поне за миг и ще събори храма върху главата си и върху главите на всички присъстващи.
Като Втора Лилит
след пропусната Ева,
както сух динамит
го поръсват по шева
на димяща душа
при ръба със сърцето,
тъй две чайки кръжат
над Морето проклето.
Аз отново съм тук,
а далеко съня ми.
Сякаш трили са лук
в незараснали рани.
Още толкова луд,
също толкова странен,
като буре с барут,
като прилив неканен
под веранда с цветя
с топли чаши кафени,
там играят деца,
а ще бъде взривена...
* * *
Знаеш, мисля за теб,
както мисли се песен,
като гладен за хлеб,
като слънце наесен.
Ако ти беше тук,
бих ти пял, бих ти сготвил
и съвсем ще съм друг:
светъл някак и стоплен.
* * *
Не ми пука ни как съм облечен
и мириша от метър на джин,
моят път е от корен отсечен,
по-опасен съм даже от СПИН.
а умирам във страх от Далили,
не една не веднъж ме уби,
с не една до зорите сме пили
черно вино от бели гърди,
ама вярвам във теб, че си светла
Следва
Варна, 27.11.2018 г.
