разказва се на Х.
Край Търново и в жегата е студ,
под моста Янтра нещо шепне,
цигарата мирише на барут,
за миг ми идва да се метна...
По тая риза липсва само кръв,
обувките ми пък ме стягат,
но пуста воля за живот до стръв -
затуй и моста го пробягах.
Десетки преминаващи коли,
лицата адски сериозни,
над Търново се вижда, че вали...
Намирам Търново за грозно.
* * *
Над Стражица мъглата изсветлява
(не питай само аз защо съм тук).
защо брадата ми е вече бяла,
но пък не станах в нищо "нов и друг".
Мнозина вече даже за заможни,
а други гледат "моите" деца,
затуй са и объркани, и сложни
с изпити, разтревожени лица.
През листите на капчици се стича
дъждът, а вятър тихичко свисти,
аз мислено се къпя и обличам
във ризи от замръзнали реки...
Над Стражица небето се облива
във хладно-бяла тиха светлина,
под клоните на капещата слива
ми иде просто седнал да заспя.
из България, 30.09.2018 г.
