Аз не харесвам Цар Соломон от Библията, Цвете малко, по-скоро не харесвам създадения му по-сетне садукейски образ на мъдрец от елински тип, стоик и прочие... Но в едно за мен е безспорно велик - в своята "Песен на песните". Тя е за една суламитка, която взел за наложница. Може би е същата Суламита от последните часове на баща му Давид, Давидова наложница, взета от него, за да го "топли". Заради желанието си да получи Суламита, докато Давид още е жив, което е всъщност претенция за трона в онази Древност, брат му на Соломон, конкурент за трона, губи и главата си после, освен трона. А Соломон взима трона от Давид още приживе, с благословията на Давид, а след смъртта му явно и суламитката... Обаче, макар да е станала причина за дворцови интриги, наложница на двама поредни царе, Суламита обича един обикновен овчар, на който цар Соломон в крайна сметка я отстъпва и в "Песен на Песните" възпява именно тяхната любов.
на Христина
/следва от Елияху - VIII-ма автобусна/
Малка бяла Маргаритке,
ситна шепа златен прах,
млечно медна Сладка Питке,
ти си само моят страх,
затова и ти описвам
тъмно-синьото море...
Що не кажа, че ми липсваш?!
Що не кажа по-добре,
че да беше пред морето,
то би светнало в сребро
и би греело догдето
стига твоето око.
И понеже те са двечки,
чудно топли и добри,
то ще свети надалече -
през гори и планини
и ще дойдат да ви видят
Теб и моето Море
(може даже да завидят)
триста Приказни царе.
Следва
Варна, 19.12.2018 г. тролейбус 82
