.на Х.
"Славата ти, Израилю, бе прострелена по Високите ти места!" (из погребалната елегия на Давид за смъртта на цар Саул и сина му Йонатан)
"Помниш, сине мой, как ме огорчи братовчед ти Йоав, син на леля ти Саруя, като уби, въпреки заповедта ми да не го прави, разбунтувалия се против мене твой брат Авесалом... Не оставяй, след смъртта ми, белите коси на Йоав да слязат неокървавени в гроба" (из завета на Давид към сина му цар Соломон)Обичам да разказвам за Давид -
жените, чудните му песни,
че в боя влизал винаги открит
и срещу зли, и срещу бесни,
но знаел само Господ-Бог
с Вирсавия и двама верни,
че никога не бил жесток,
освен към хора толкоз черни
като Йоав, Саруиният син...
Обичам да приказвам за Давид,
за него пише даже в "Рамаяна" -
кючек играл пред царя им сърдит
на свита кръвожадна и пияна,
тъй както луд или пиян
и стреснал дяволския княз...
Обичам да съм мрачен, щом съм сам,
на екс да пия до тогаз
да почна с вятъра да разговарям -
да ровя в снимки и да псувам,
псувните да записвам във писма,
те нека смятат колко "струвам",
и да поправят своята "везна",
че тя все бърка, щом не се преструваш.
Варна, 9.11.2018, тролейбус 88
Знаеш ли, Малечке-Палечке, слушала ли си за св. Цар и прор. Давид?... Има един истински немски професор и съвсем натурален германец, не като нашите "понемчени професорчета" в София, както ги нарича отец Александър Шмеман, от Божурище и Казичане, та той, хер Риц, същевременно последовател на Доктора от Тюбинген Мартин Лутер, когото много обичам, казва, че Библията се разбира най-добре и истински, чрез съпреживяване... Не са ли най-хубави госпъл-песните именно на тема "освобождението" от Бога, не са ли най-красивите интерпретации на Изхода на евреите от Египетско робство именно американско-негърски?!
В Библията е метатекстът (надтекстът, същината и идеите) не само на цялата наша култура и цивилизация, но и в тоя "метатекст" всеки намира себе си и своето преживяване у нечие друго, точно както ние с тебе намираме всичко интимно свое и истински човечно у Христа-Всечовека. И това е причина да наричаме Христос Бог-Слово, както наричаме Книгата Слово Божие. Библейският текст е всеобемащ точно както Христос-Бог е Всеприемащ. Колкото и слаби, немощни, непостоянни да сме, все ще намерим нещо свое и от себе си у Силния смел Давид. А Христос-Бог, предаден от Иуда за 30 сребърника, с които тоя си купил край Йерусалим нивата, пък приема за подобно на Своето огорчение от постъпката на Иуда даже огорчението на лъжливия пророк от книгата на св. прор. Захария, комуто неговите поръчители (срещу заплащане) на фалшиво пророчество, отказали да заплатят дължимата цена накрая, след лъжепророчеството пред народа - цената на една нива - "на толкова го оценили - на 30 сребърника, а даже не му ги платили". Ако един фалшив пророк чрез огорчението си може да се уподоби и да стане "предтеча" Христов, защо и ние да не обичаме Давид, откривайки у него "нещо свое си"?!
* * *
Давид обичал и почитал Саул, макар че Саул го преследвал често, все таки не докрай и не с жестокост, понеже Саул обичал Давид, но не обичал Бога. Дъщерята на Саул Мелхола обичала Давид, комуто станала първа жена, даже веднъж го спасила от гнева на баща си, а Давид я възненавидял, Давид обичал искрено брат й Йонатан. Давид се влюбил почти фатално в Вирсавия, жена на военоначалника му Урия, но не знаем дали тя го е обичала, както го е обичала Мелхола... Давид два пъти е описан как подскача и играе като обезумял. Веднъж от радостен екстаз при внасянето на Ковчега със заповедите на Бога в Йерусалим, а втори път в тъмен екстаз в залата на съседен вражески цар, от чиито слуги бил пленен, докато сам бягал от Саул. Първия път за тоя "танц" го презряла жена му Мелхола, а втория път изплашил с подскоците си самия цар, така че, онзи го освободил, пускайки го да си върви, защото бил луд. В индийския епос "Рамаяна" тая история е преразказана, като там за Давид е речено, че пред онзи цар се бил държал "като циганин"... С лудите, Ружо Шарена, Бог разговаря, защото истината на лудостта е неподправено интуитивна, а от тях дяволът се плаши, защото лудостта е непримиримост с "реалността" на тоя свят, с неговия дух и логика, подобно на циганите, а козните му (стрелите) на дявола, които лудият без страх приема, са разобличени, защото не са скрити, открити са пред всички "върху гърдите"...
следва
следва
