Пет по Есенин ("До свиданья, друг мой, до свиданья")

на петимата четири години след това

Бяха пет, но сред тях мен не брой…
Четирима – един стана Юда…
Първи третият падна, а той
от петимата беше най-чуден,

затова там край Русе дими
малък гроб, начертан в бързината…
Но когато дъждът загърми,
ще отмие калта и ръждата….

* * *

Гасне токът, прескача водата,
още чакам един ес-ем-ес,
а пък някъде някой пресмята
как да стигне до моя адрес,

а пък нейде броят и ме чакат,
както чакат зад къщата вълк,
барабанно капаните тракат…
Как? Кога да се мре стана дълг?

Откъде допълзяха стрелците
да отмерват в патрони стиха,
а в момента, във който сгрешите,
ви осъждат директно на смърт…

* * *

Бяха пет, скоро първият падна…
Не да беше особен герой,
но по някаква логика стадна
под копитата случи се той…

* * *

Мина пладне, тютюнът ми вкисва,
имам малко стотинки за хляб,
ако празните чаши изстискам,
вдигна мъртвите в мен, дето спят,

ще измоля една епиклеза,
както моли за думата шут,
както кръв се разтича по среза
през набъбнала вена на луд…

Белград, Падинска скела, 25.11.2013 г.

Слънце мое, прати ми искра...

на жена ми Диана

Слънце мое, прати ми искра,
малко огън, но в тонове нежни...
Тази вечер замалко ще спра
с тия мои войни безнадеждни

и "L'attore" със много вермут
ще изслушам поне двеста пъти,
че съм станал на буре с барут
върху жар, окачено на пръти,

че Войводина почва оттук,
както почва поле със окопи,
ти пък огън прати ми от Юг,
по целувки, завързани в снопи...

Белград, Падинска скела, 19.11.2013 г.

Писмо до Тракия

Тате, толкова много земя!!

А пък всичката някак-си груба –

над Белград преди час пригърмя

и небето дрънчи като туба

над високи жени и мъже,

със широки плещи и разкрачи,

закачено на късо въже,

над площадите Слънцето грачи…

А далече са Хеброс и Крън

по дърветата с белите свраки

и заспя ли ви чувам насън,

да празнувате, щото сте траки.

На два хвърлея път пред Бургас

край софрите сте всички по риза…

Дали  имаш ракия  у нас?

Уморен съм, но вече съм близо…

Белград, Падинска скела, 12, 11.2013

Ти едничка ще дойдеш, където...

 - Хей, брате, - пита ме завчера Неманя - кога ще напишеш на Диана нова песен?
 - Че ти разбираш ли ги на български?
- Не съвсем, но обичам да ги чета...

на жена ми Диана

Утре-сутрин, най-късно до осем,
ще са вече кафето изпили…
Само двама ще знаем, че грозен
е денят им без грим и кокили.

Ти едничка ще дойдеш, където
спят убитите мои другари…
Виж го где се е скрил зад пердето –
слънчев заек подскача и пари,

може днес да е ден за курбани,
може би е съвсем неприлично,
ала много са моите рани,
затова и сега се събличам…

Развържи си косата и нека
да изпушим десетки цигари,
ти единствена сутрин си мека,
като слънце съня ти нашари…

Белград 02.09.2013 г.

...Ако ще да е басня и мит!

на жена ми Диана

Публикувам си песните, мила,
по стените и знаеш ли как,
ме дере, като скъсана жила,
всяка рима, стъкмена на крак…

Все следиш за ударени срички,
просто, щото „звучи по-добре”,
заримувам ли „птички със пички”,
значи време е там да се спре,

да изпуша три-чет’ри цигари,
да изслушам и марш на Любэ,
щом последната почне да пари
с „Шагом марш”, а комбатът умре,

значи може и аз да разкажа,
как е слязъл при Дева Гаври’л,
а пробил е обсадата вража
Михаил, пък Самсон се напил

и оставил Далила да стриже,
както с ножове кастрят лоза,
както огънят сламата лиже,
за Байрям както колят коза…

Как накрая останал самичък,
както Господ на онзи гол Хълм,
но не бил „търпелив и добричък”,
а уплашен, измамен и зъл…

К’во пък толкоз е – драма кат’ драма,
но когато си сам е Закон:
Яхве слуша самотните в Храма,
па дори да е храм на Дагон…

Я стъпи на нозете широко!
Да те види по-хубаво Бог!
Ако адът е толкоз дълбоко,
(а пък дяволът толкоз висок),

как в три дена Синът на Мария
го прегази, без капчица страх?!
Затова всеки път като пия,
мила моя, разказвам за тях,

за Самсон, Гедеон, за Йевтая
и за онзи нахалник Давид,
друго нищо не ща и да зная,
пък дори да са басня и мит…

Белград 05.09.2013 г.

Обичам те (две думи против срам и страх)

И да съм луд, и да съм болен,
и да съм лош съпруг и брат,
все пак, ти знаеш ли по-долен,
от мъж, треперещ над комат?

С такива няма как да пиеш,
защото "просто вън вали",
с такъв ще трябва да се криеш,
когато нещо те боли.

Такива няма да разкажат
на някое учудено дете,
че Ангели крепят на стража
начупеното, падащо небе,

че Кръстът всъщност е колона...
Не!! Мачта в къща сред море,
че Две Ръце са ни заслонът
и няма как да се краде

от Тези Заковани Шепи,
защото друго няма в тях,
освен за луди и проклети,
две думи против срам и страх...

Белград 04.09.2013 г.

Както всички проклети "добри хора"

на жена ми Диана

Да поиграем на "добри хора" -

ти ще сготвиш сланина със боб,

пък аз ще се разхождам из двора,

като средна ръка идиот...

Да забравим за нашите мъртви,

дето все ги сънувам през нощ,

тоя свят със беритби и жътви,

все пак не е чак толкова лош.

Да напишем пред вкъщи накратко,

за когато навън загърми,

да не хлопат, че котката сладко

пред камината мърка и жми.

Ще поръчам и два некролога,

там ще пише, че бил съм поет,

а на третия, писан със огън,

наречи ме да бъда проклет!

Белград, 04.09.2013 г.

Отпечатай ми "Мирните песни"

на жена ми Диана

Ако утре осъмнеш сама,
отпечатай ми "Мирните песни".
Зарови като в пясък кама
всички други, те всички са лесни -

Има други да пеят без мен
за калпака с перото, пищова,
бой за чест и пиянство през ден
сред наздравици с кръв и отрова,

има друг да запее на глас
за дървета с висящи комити,
как миришат на пръст и на газ,
щом престанат да светят звездите...

А пък ти събери някой лев,
може даже за мъничък вестник,
сбъркан още с началния шев,
като стар панталон върху дрешник...

Пловдив, 26.07.2013 г.

Ще рисувам по спусъка с пръст

"Слушай, братко, млад си още, нямаш работа тука... Не съм чуждопоклонник, ама иди там с жена си, ще се запопиш, ще ти бъде добре..." (съвет от един нов приятел)

на Отец Димитър Амбарев

Днес ми казваш, че "тамо далеко"
е различно и доста добре...
Щом си мислиш, че сладко и леко
в Новосадски полета се мре,

ти върви да подишаш кошава,
да те бие през кръст и лице,
с "Хвала, ље-епо" и "Срећна ти слава",
и с "Наздраве" на гладно сърце

да прегръщаш жените им едри...
Как миришат на пот и коне!!
Там пияните само са щедри,
щом заколят за Божић свине.

* * *

Пророкувал съм боя последен,
трите ризи по черния Кръст,
под венчилото погледа сведен...
Ще рисувам по спусъка с пръст

бистра Янтра, каквато я виждам
и Мизийското право поле,
а пък Рила, опасана трижди,
като с тежки гюллета кале

от искрящи по пътя шамии
и гердани от старо сребро,
а дълбоко в сърцето си крие,
както крие земята зърно,

на Скринчанина живите мощи
с вместо стража комитско хоро...
Я кажи, дали искаш все още
да разправяш за Ниш и Бордо??

Пловдив, 24. 07. 2013 г.

Богородична циганско-патриотична песен (в две стъпки)

на едно малко циганче

В Златоглавия град на Асен
Белокаменна Чая се влива,
както вино в бокал тънкостен,
както пада чупливата грива

по въздългата шия на кон
пред каруца със циганска булка,
както писва под нечий балкон
на пияни сватбари цигулка...

* * *

Слушай малко, цигане,
аз голям съм, всичко зная,
зад простора със пране
натъкмили сме ти стая.

Има шарени поли,
има рокли със пискюли
и когато завали,
замирисва там на дюли,

да, когато завали
и дъждът отвън задрънка,
ти, дете, ще спиш нали,
както коте в пазва мрънка?

* * *

Пък от село Дъскотна нагоре,
пред завоя за град Комунари
със дъбрави баирът се бори,
а по него безброй копанари

са накитили къщи с комини
и "по български" връщат овцете,
тук-таме ще се чуят и свини
край сукмани по мокри въжета...

* * *

Ти не знаеш да броиш,
съвсем мъничко говориш,
затова като заспиш
и оченцата затвориш,

влязъл, стъпвайки на пръсти,
ще закича на икона,
като първом те прекръстя,
Божа Майка със корона

да те пази, да ти пее,
да те гали и завива,
като слънчице да грее -
виж я колко е красива!

Варна, 04.06.2013 г

Моя нежна любов, моя приказке...

на Диана

Моя светла любов, моя приказке,

теб едничка те има във мен,

чуй и днеска, във случай, че питаш се,

аз оставам все тъй заграден,

запечатан с целувките алени,

със които ме прати на път,

ни са чупени, нито са галени,

тез' печати по моята плът,

със които, наричайки, каза ми -

„Там да удрят не могат от днес,

всяка педя по теб е белязана,

както с розови храсти адрес…”

Моя нежна любов, моя песничке, aз съм целия само за теб...

Белград, Падинска скела, 29.03.2013 г.

Ти си песен непорочна

на Диана

- Лека нощ, хлапе!
- Хулиган, няма да викаш хлапе на леля си!

Ти, хлапенце със хвърчило,
по устата с шоколад,
тая сутрин подранило,
като златен листопад,

дето първи всяка есен,
преди дъжд да завали,
както циганин несресан,
с поглед пита те, дали

в тоя град е панаирът,
а Марица на черти,
дето точат се и спират,
край тепета се върти.

Ти, хлапенце, разкажи му
как ти брулих круши с пръчка
и за меката ни зима,
изгоряла като съчка

във жарава като песен,
дето ужким свършва с тъпан,
а рефренът й е лесен,
като черга в скрина скътан

се разстила и я почва
пак със задната й нота...
Ти си песен непорочна,
ти, хлапе, си ми живота!

Пловдив,София (стих в sms-и от автобуса), 27.03.2013 г.

Богородична песен (Да не би пак сърцето да стегне)

"И когато се свърши виното, майката на Исус Му каза: Нямат вино!" (Йоан 2:3)

Богородице, гледай – вали,
на балони дъждът се обръща,
Божа Майко, кажи ми, нали
ще завържеш над моята къща

в Карнобашкото право поле
на комина Разложка шамия,
на плета й ракия в котле –
аз съм трезвен дори като пия.

И когато харманът заври,
а коминът на покрива легне,
с „Терирем-терирем” ме приспи,
да не би пак сърцето ме стегне

за умрели другари изпът
и за мойте, без време, покойни,
и започнат сълзи да текат,
както тичат деца през пробойни

на разсипан от взривове зид
и забравена в пясъци лодка,
издигни ме, заспал върху щит,
като слънце сънуваща котка…

Пловдив, 15.03.2013 г.

Богородична песен (Пей, попей ми пак страшния марш)

През комина ми свирят казаци…
Тука всъщност май няма комин –
две стени, като сиамски близнаци,
срещат третата цялата в дим.

Зад гърба ми вратата излиза
в коридора с простряно пране:
„Добар дан, добар дан, Мона Лиза!”
и тъй както хайдут джепане,

тъпча в чизми на място и казвам
„Хвала Богу е всичко наред”,
а чукача обаче отрязвам –
в тоя филм не желая билет.

Нoси вино, разбира се, бяло,
вместо цвете – във джоба кондом,
всеки път го прегръща по-вяло,
той е женен, тя знае, че щом

се надигне от нея и иде
пред чешмата със топла вода,
на вратата си пак ще го види
чак след ден или може би два…

Богородице, свирят казаци!
През прозореца чувам прибой
и чертая във въздуха знаци
на шишето със дъното… Стой,

разкажи ми за Ангела светъл
и попей ми пак страшния марш
за кръвта Му по пътната пепел
на Човека и Господа наш…

Белград, падинска скела, 24.02.2013 г.

Врабчова песничка

на Диана

За ютия комшиите спорят,
за две крушки, течаща вода,
а отвън за перваза се борят
две врабчета, но не е беда,

че едното до час ще измръзне,
те врабците са много, нали,
нямам, знаеш ли, толкова сълзи,
че да плача, тъй както вали!

Той дъждът за това е направен,
за да плаче през ден вместо нас,
а когато е грапав и кален,
като мръсен и стар педераст,

пък ти готвиш, защото е вечер
и ще пуснат до час новини,
както падат слънца върху глетчер,
по прозореца вятър звъни,

сподави ме във вик като дума
на върха на изтръпнал език,
както гвоздеят скърца по гума
и я пръска из пътя след миг…

Белград, Падинска скела, 21.02.2013 г.

Песен за приятеля

на отец архим. и проф.  Павел Стефанов

Белоцветните, правите къщи
и размито в кадрили хоро,
тъй ги мразя, че даже повръщам,
но ти казвам това на ухо -

тука знаят добре да си връщат
за каквото било - не било
и децата им даже се мръщят,
както съска вода във масло...

* * *

В градовете ни, дето се клати
черна черга пред къщния праг,
ще се върна с две остри лопати
тоя път за приятел, не враг,

който още лежи непогребан,
неопят, неумит, неприбран,
не защото съм смел или предан,
а защото го виждам чак там...

Белград, Падинска скела, 18.02.2013 г.

Напиши четрисрично в две думи писмо

на Диана

За Зрянянин пътят чертае през Дунав
пресечка от старо желязо с бетон,
край него е равно, а вятърът чумав
под гумите скърца кат' стиснат балон.

Картофи със ряпа и прясна сланина,
три литъра вино със дъх на бонбони,
две пъргави лелки миришат на глина,
край рейса прибягват дървета без клони.

Белград, Падинска скела, 16. 02. 2013 г.

Cъс три пръста рисувам те "в Кръст"

на Диана

"Я и в песнях, как ты, хулиган" (С. А. Есенин)

Песен златна тече през липите
и се кваси във сока им гъст...
Обич моя, преди да заспите,
приготви до кревата ми пръст

от смолистата, черната почва
на тракийската равна земя,
дето Господ-Бог сякаш нарочно
при Бургас със морето я сля.

Песен златна пресича междите,
начертана във пясъка с пръст.
Мила моя, преди да заспите,
със три пръста рисувам те "в Кръст".

На челото ти първата буква
я кръщавам на Ангел Гаври'л.
Като циганче пръста ми хуква
под корема ти, дето съм скрил

бучка масло, което се стича
като сняг посред мартенски ден,
като киша по бяло кокиче,
като дъжд по разцъфнал бадем.

На Давид тая буква ще кръстя
или може дори Батшаба,
а пък сетне със мокрите пръсти,
като зайци в ловджийска торба,

твойте мънички ненки ще стисна
и довършвайки Кръста с език,
като гайда сред сватба ще писна,
ще те вдигна кат' знаме на щик.


Белград, Падинска скела, 05.02.2013 г.

Богородична песен (Пиши по мене до Мъжа си)

на Истинската Богородица

Кажи, Госпожо, още ли си там,
де пътят в траповете свършва,
след него почва пустият харман,
зад тях Балканът е прекършен.

Ти нямаш общо с онзи страшен бяс,
комуто се покланят псета,
пусни ме да нощувам днес у вас,
Мария с Марта ще ми шетат.

Пред чаша бистро вино "терирем"
попей на ангелски езици,
тогава във Архангелския шлем
гнездо ще свият гургулици…

Дали ще ми завиеш за изпът
хляб в дрехата на Младенеца?
Звезди, Госпожо, гледай как кървят
под на Съпруга ти резеца!

Писмо прати Му, моля те, по мен,
пиши – „Умее да обича!!!
Понякога се смее като ден,
на двора спънал се в кокиче…”

Пловдив, 14.01.2013 г.

Богородична песен (Как мразя този лаещ чардаш!)

на Диана

"Ах, постой! Я ее не ругаю. / Ах, постой! Я ее не кляну." (С. А. Есенин)

Когато свършва януари
и вместо сняг, засвирят дъждове,
край мен затропат чужди гари
и "вдишам" Ниш със пълни дробове,

кажи й, моя Господарке,
че няма нийде толкова добри
и толкова красиви шарки,
каквито са по нейните софри.

Кажи й как обичам Ямбол
и вълците в' Врачанския Балкан,
по "Витошка" сумрака паднал
и Дунава, край нея залюлян.

Кажи й: "Трудно се умира
край тия прави къщи и дървета
и както хапчета със бира,
маджарски вятър тук горчи и шета..."

Как мразя този лаещ чардаш!
И пак сънувам Пиринско хоро,
в което мреш и пак се раждаш,
като жълтица, давена в сребро...

Като сред бяла Галилея
оттука виждам морски Назарет...
Ще пия, за да разлюлея
небето им над тоя дол проклет...

Белград, Падинска скела, 04.02.2013 г.

Мъжка песен (Както лък си играе с цигулка)

на Диана

Ще отидеш ли с мене и там,
дето вятърът спи във листата,
като в старо платно на Сезан
между къщите щура се лято,

чесън с вино и мляко със мед,
дето пият по улици криви
тъмни хора, красиви наглед,
даже мож'да се каже щастливи

със земята и нейните шарки,
като рокля с гердан от брилянти?
В прах прескачат се котета малки,
а мъжете играят на карти,

пък жените шумят край дувари
с пълни пазви и глезени кръгли,
по баира са легнали крави,
бяло слънце гори като въглен...

Там ще правя деца, ще работя,
ще кумувам на цигани гладни,
на чардака ще пия, защото
ще подпирам света да не падне,

а когато ошеташ и сготвиш,
на котлето подгрееш ракия,
с дъх постелята легнеш и стоплиш,
а пък аз се наситя да пия,

ще те скрия под моята риза,
а креватът ще стане на люлка,
както лук над миндер се нанизва,
както лък си играе с цигулка...


Варна, 07.01.2013 г.

Мъжка песен (Тракийска софра)

на Диана

Не желая красив некролог,
погреби ме във Парка на Варна,
под смокините в гъстия сок,
триста метра пред мократа гарна

спирка, дето дървета стърчат
и бръшлян по стените й пада,
зарови ме там прав като прът,
като скочила в Залива сграда...

Щом стъмни се и морският бриз,
възсолен загризе тротоара,
суха риба, навързана в низ,
донеси ми със люта цигара...

Подир тази "тракийска софра",
върху влажните паднали клони,
между твойте бедра ще се спра,
както вятър след бой със балони

ляга тихо под кея зелен
и сънува игра на делфини...
Нарисувай със пясък по мен
бели, жълти, червени и сини

птици, дето са само с крила
и с очи като топли звездици,
разпилени в пастелна мъгла
и събрани отново с трошици...

Варна, 05.01.2013 г.