на Диана
Не желая красив некролог,
погреби ме във Парка на Варна,
под смокините в гъстия сок,
триста метра пред мократа гарна
спирка, дето дървета стърчат
и бръшлян по стените й пада,
зарови ме там прав като прът,
като скочила в Залива сграда...
Щом стъмни се и морският бриз,
възсолен загризе тротоара,
суха риба, навързана в низ,
донеси ми със люта цигара...
Подир тази "тракийска софра",
върху влажните паднали клони,
между твойте бедра ще се спра,
както вятър след бой със балони
ляга тихо под кея зелен
и сънува игра на делфини...
Нарисувай със пясък по мен
бели, жълти, червени и сини
птици, дето са само с крила
и с очи като топли звездици,
разпилени в пастелна мъгла
и събрани отново с трошици...
Варна, 05.01.2013 г.
