Тате, толкова много земя!!
А пък всичката някак-си груба –
над Белград преди час пригърмя
и небето дрънчи като туба
над високи жени и мъже,
със широки плещи и разкрачи,
закачено на късо въже,
над площадите Слънцето грачи…
А далече са Хеброс и Крън
по дърветата с белите свраки
и заспя ли ви чувам насън,
да празнувате, щото сте траки.
На два хвърлея път пред Бургас
край софрите сте всички по риза…
Дали имаш ракия у нас?
Уморен съм, но вече съм близо…Белград, Падинска скела, 12, 11.2013
