петък, август 09, 2013

Ще рисувам по спусъка с пръст


"Слушай, братко, млад си още, нямаш работа тука... Не съм чуждопоклонник, ама иди там с жена си, ще се запопиш, ще ти бъде добре..." (съвет от един нов приятел)
на Отец Димитър Амбарев

Днес ми казваш, че "тамо далеко"
е различно и доста добре...
Щом си мислиш, че сладко и леко
в Новосадски полета се мре,

ти върви да подишаш кошава,
да те бие през кръст и лице,
с "Хвала, ље-епо" и "Срећна ти слава",
и с "Наздраве" на гладно сърце

да прегръщаш жените им едри...
Как миришат на пот и коне!!
Там пияните само са щедри,
щом заколят за Божић свине.

* * *

Пророкувал съм боя последен,
трите ризи по черния Кръст,
под венчилото погледа сведен...
Ще рисувам по спусъка с пръст

бистра Янтра, каквато я виждам
и Мизийското право поле,
а пък Рила, опасана трижди,
като с тежки гюллета кале

от искрящи по пътя шамии
и гердани от старо сребро,
а дълбоко в сърцето си крие,
както крие земята зърно,

на Скринчанина живите мощи
с вместо стража комитско хоро...
Я кажи, дали искаш все още
да разправяш за Ниш и Бордо??

Пловдив, 24. 07. 2013 г.