"И когато се свърши виното, майката на Исус Му каза: Нямат вино!" (Йоан 2:3)
Богородице, гледай – вали,
на балони дъждът се обръща,
Божа Майко, кажи ми, нали
ще завържеш над моята къща
в Карнобашкото право поле
на комина Разложка шамия,
на плета й ракия в котле –
аз съм трезвен дори като пия.
И когато харманът заври,
а коминът на покрива легне,
с „Терирем-терирем” ме приспи,
да не би пак сърцето ме стегне
за умрели другари изпът
и за мойте, без време, покойни,
и започнат сълзи да текат,
както тичат деца през пробойни
на разсипан от взривове зид
и забравена в пясъци лодка,
издигни ме, заспал върху щит,
като слънце сънуваща котка…
Пловдив, 15.03.2013 г.
