на Истинската Богородица
Кажи, Госпожо, още ли си там,
де пътят в траповете свършва,
след него почва пустият харман,
зад тях Балканът е прекършен.
Ти нямаш общо с онзи страшен бяс,
комуто се покланят псета,
пусни ме да нощувам днес у вас,
Мария с Марта ще ми шетат.
Пред чаша бистро вино "терирем"
попей на ангелски езици,
тогава във Архангелския шлем
гнездо ще свият гургулици…
Дали ще ми завиеш за изпът
хляб в дрехата на Младенеца?
Звезди, Госпожо, гледай как кървят
под на Съпруга ти резеца!
Писмо прати Му, моля те, по мен,
пиши – „Умее да обича!!!
Понякога се смее като ден,
на двора спънал се в кокиче…”
Пловдив, 14.01.2013 г.
