Във огън да ги срещна вън

Защо ли още не разбираш??
Те сякаш пипали сa мен!!
И само ти сега ме спираш
да мина като нощ през ден.

И като чума, като дума,
която гръмва в полусън,
като търкаляща се гума
във огън да ги срещна вън,

където пият и повръщат,
ебат по пустите софри
жените си и тъй им връщат
за всичко, дето им тежи,

А те търпят и ще почакат
инсулт, холера или влак,
затуй сега мълчат и клякат,
ще тъпчат после със мерак...

Не, няма смисъл да отивам,
където някога съм бил,
мълча и водката допивам...
Виж, заек в шапка съм ти скрил!!


Варна, 16. 02. 2012 г.