понеделник, юли 23, 2012

Стихосбирка "Женски песни"


на Меденка и на Ани В.

Женска песен
на Ани В.

Слънце бяло, мъжете умеят
да говорят за вяра добре,
както пият и както се смеят
дрънкат как се живее и мре.

Ти си мъничко-малко момиче
и им вярваш на всяко тире,
вярваш знаят и как се обича
или как се целува поне...

Ала чуй ме сега - те не помнят
лански сняг, миризма, имена,
затова толкоз много говорят
(пък светът чака Бог в тишина).

...Ще те чакам на гарата вляво
до последния варненски влак,
намери ме в гъмжилото вряло
мълчаливо допиващ коняк...


За Христовите доблест и чест
на Меденка

"Я ненавижу насилие и безсилие,/ мне только жал Разпятого Христа"

Медна пито, мъжете обичат
да говорят за нрав и морал
и когато дори се събличат,
пак те гледат със поглед най-зрял.

Медна пито, мъжете примират
да дърдорят за гняв и съдба
и когато дори мастурбират,
пак го правят със тази ръка,

със която подреждат войници,
със която убиват деца,
със която пресмятат парици,
със която купуват сърца...

Пита медно, недей да ги слушаш,
те не знаят какво е добро,
няма място до тях да се сгушиш,
а единствено само едно

закривено и мръсно корито,
по което тече като слуз
таз' вода, със която са мити
две ръце от кръвта на Исус.

* * *

Ще те чакам отпред на Площада,
без юмруци и гол като жест,
с бяла приказка вечна и млада
за Христовите доблест и чест...


Тия, дето ги търсиш
на Меденка

Тия, дето ги търсиш,
дето гледаш след тях,
дето стъпват на пръсти,
а смехът им е плах,

дето мислиш, че крият
мир в дълбоки очи,
тези рядко и пият -
все за "Бог да прости",

но любов не дочака
даже хапка дори,
а когато пък плака,
спяха както се спи...

...Десет дена ще пия,
имам толкоз пари,
мръсна жълта ракия,
овкусена с псувни,

а когато приключа,
ще убия един,
като скитащо куче,
като блудния син,

не успял да се върне,
щото старият брат
покрай нивата първи
е ударил отзад...

* * *

Ето, пак се разплака!
Те са сто, не плачи!!
Някой друг ще те чака
с две лъжливи очи,

с блага евтина дума,
с пет фалшиви сълзи,
като пир насред чума,
дето в пазва пълзи...


Последна женска песен
на Меденка

Със мъжете ти влизам във съд,
не е важно дали ще се върна,
не е важно дали този път
отдалече поне ще те зърна.

Те са много и знаят добре
наказателно-исково право,
даже някой от тях да умре,
ще остане във стола си здраво,

седнал сякаш ще свърши светът,
но не ще се поклати навеки,
сто води, ако ще да текат,
ако ще и да падат комети...

Днес във десет ти може да спиш,
а пък може и вече да шеташ...
Виж, Госпожо, мъжете си виж!
Дето тъй и не спря да ги гледаш!!

Как умеят да бият добре
твойте силни и знатни юнаци...
Ще ми пазиш ли риза поне?
Закачи я по пътните знаци -

да се знае отде съм дошъл,
дето пътят при дюлите свършва,
дето смесват се пръст и чакъл
и започват полета със мърша...



Пръстен бурмайлия
на Меденка

За жените им слушай сега -
те се влюбват, когато ги чукат,
туй е дяволски мръсна игра,
но играеш, щом искаш да духат...

Днес събирам последен барут,
запали го с единствена дума.
Полудял, побеснял съм от студ,
мъртви птици повлякла е Струма,

а сандъкът с онази ръка
бурмайлията пръстен не носи...
Струма вече е просто река,
и умира със смърт на откоси...

Побудувай със мене и пий,
но мълчи, за да мога да кажа...
Бяла шепа в гърдите ми свий,
след това сме във Варна на плажа,

там, където светът е зелен,
а Слънцата валят на засечки...
Полежи, полежи върху мен,
виж, постилам ти слънчови клечки...


Епитафия
на Меденка

Друг целува ли с пукнати устни?
Дали друг два-три дни пред смъртта
би пресякъл площадите пусти,
да ти каже, че даже сама

пак ще бъдеш ти пролет във есен,
синьо лято със вряща вода,
мека зима със сняг неразмесен,
тиха Коледна светла тъга??...

Друг обича, но само наужким,
не пресича и бледа черта,
зад която студените пушки
те посрещат със мръсна заря...


Дорде циганки Бога оплакват
на Меденка
(„Възпоменавайки смъртта, гроба... и Славното Твое Второ Пришествие")

Кой ти каза, че тази любов
ще умре като коте във кофа?!
Кой те стегна във ням апостроф
като буква във дървена строфа?!...

Те говорят уж с "да" или с "не",
обожават да бъдат "почтени"
и река пред вратата да спре,
ще останат с лица инжинерни

да пресмятат "отгде-накъде",
да я мерят "дотам и обратно"...
Закачи ми три ризи поне
върху Кръста под Слънцето златно

и кажи им да чуят добре,
че когато най-малко очакват,
дорде паяк постеля преде,
дорде циганки Бога оплакват,

ще се върна със трима мъже -
два зад мен, а един вместо рамо
и през китка със мокро въже...
Покажи, покажи ми ги само...