Градовете обаче ще светят

на татко

Градовете ни, татенце, светят,
по балконите съхне пране,
из дворове Госпожите шетат,
тъй че, може човек да се спре

и погледа червените фусти
с миризма на земя и сапун,
и от лакет ръката да спусне
през оградата с пръчка тютюн...

* * *

Ти се смееш наглас и разказваш
как сте крали със дядо дърва,
как се псува "на майка" показваш
и се плаща за туй с'самота...

* * *

Градовете обаче ще светят,
на гърба ми ще съхне пране,
пък Госпожите, дето все шетат,
са ми чужди и зная добре,

че от старите дървени ракли
ще почерпят две щипки тютюн
и с ракия, с която се плакне
труп, намазан със евтин сапун...

София, 27.06.2012 г.