на Диана
Може би да съм къща без орех,
може би съм ливада без порти,
май прозореца рано отворих,
тъй че, влязоха чуждите смърти
и сега съм се вкопчил в пердето,
и цитирам библейските букви,
тия същите, в пясъка, дето,
щом ги видиш, сълзите ти рукват,
но насреща се сухи череши,
крива круша и права люцерна,
стара крава във зида се чеши,
нищо друго не мога да мерна...
Изпрати ми писма по звездички,
разкажи ми, че още си мислиш
колко много са глупави всички,
дето смятат, че вятъра дириш,
дето казват, че само да съмне,
ще се върнеш във старата кожa,
че очите ми всъщност са тъмни,
че съм всъщност "добър" като ножа,
ако свети по плота и трака
във ръцете на мъдра стопанка,
ала мръкне ли, само те чака
като спяща до теб пепелянка...
Белград, 20. 11. 2012 г.
