на Диана
Кажи ми, как да се забрави
борбата в пясъка на плажа,
цигарите, които прави
подавахме си във гаража
и скрити пушихме до късно?
Или пък първите ми рани,
когато почвах да се бръсна??...
Ами целувките на Таня??
Или на Добруджа полето,
кажи ми, как да не сънувам
и шамандурата додето
успявах първи да доплувам??
* * *
А онзи филм за Капитана,
изправен, страшен върху къщата -
калпакът му и знамето му рана,
снагата му, онази същата,
която заедно със песента
за кървавите дрехи нощем
и хляба, недопечен във пещта
се срути с припева й мощен
и гръмна в крайната й строфа,
дошла със "стамбулско янджийче" -
под нея калдъръмът грохна...
Кажи ми!! Как да не закича
пак нож под мръсната си риза
и да доплувам през горчилката,
тъй както вятър по баири слиза,
и както удряш със бутилката
стъклото с призраците криви
на масата със алкохола,
под нея е "земя на живи"
и истината проста, гола,
че никой няма "две Родини"
и нийде няма "две Отечества",
че всички Динари и Дрини
са само сенки и пророчества
на онзи страшен миг, когато
ще стъпя бос на калдаръма
посред последното си лято -
вдигни ме, ако се препъна...
Beograde 07.10.2012
