на Диана
Кажи, добре ли си, Госпожо??...
Пък тук, във крайния квартал,
е тясно като в мръсна кожа,
а пътят сякаш е заспал...
Онази вчера пак ми каза,
че няма смисъл да съм жив,
че бил съм някаква зараза -
за всичко, вместо нея, крив,
че вече мога да умирам -
безсмъртен в стихове съм бил
и няма повече да имам
от туй, което съм пропил...
... Да поживея още малко?!?
Дори напук и по ръба,
не може всяка откачалка
да смята "в колко ще умра"!
* * *
Кажи, добре ли си, Госпожо?
Аз тук, в последния квартал,
съм мръсен като в тясна кожа,
постлал съм някакъв парцал
и кисна дроба си във вино -
за двеста динара кило,
небето даже през комина
си тръгна, свито на руло...
А имам "план за двеста лева" -
да плавам в бъчва до Бургас,
на твоята снага по шева
и там да пия като княз
със трима дрипави другари,
тъй както късат се писма
и както връщат се шамари,
и както в пясъка ресна
оставя само в късна есен
рибарят и в морето сам
се лута като тон без песен,
накрая да се сбием там...
Белград, Падинска скела, 19.10.2012 г.
