петък, февруари 03, 2017

Песен за Небесната Шляхта (моето "Сенкевичу")


“Moich Ligόv wziąłem dlatego, że mieszkali między Odrą a Wislą. Miło mi myśleć, że Ligia była Polką.” (Henryk Sienkiewicz)

Нощта е тъмен изумруд,
а въздухът звъни кристален,
по покривите капе студ...
Да, "мразя изхода фатален"!

Да, "няма да ми писне да съм жив"!

...Но днес не свирят "по Висоцки",
а курвенски - "по Миша Булгаков",
Есенин пак го беси Троцки,
затуй стихът ми е суров...

* * *

Ех, чувам Пеещата Шляхта -
за Марк Виниций, Лигия и Урс,
пък моите другари спяха,
щом спря се тя под къщния ми пруст

и тръгнах подир тия барабани,

защото мразя бичите рога
и също пошлите тирани,
и гаврите със чест и свобода;
и мъртъв да ме влачат врани,

ще тача само Бития Христа.

* * *

Не зная да "ценя комАта",
пред злите да превивам врат...
Ех, Шляхтата е вече пред вратата,
Христе, с кръвта Ти съм богат!

И може в Идещата Вечност
да светят в стремената им звезди...
Омръзна ми от пози на "Човечност",
привиждат ми се чудни светлини -

блестят искрите под копита,
играят пред Петровите Врати,
пък Шляхтата ме вдига и политам,
потъвайки в Христовите очи.

* * *

Ако сестрите ми попитат
къде са ризите ми три,
кажете им: "В  Жечпосполита,
пренесен зад Петровите Врати"... 

Варна, 3/4.02.2017 г.