сряда, май 10, 2017

Нелирическа (Прости, но Тя е по-красива!)

"Запей ми и ти песен такава..." (Хр. Ботйов)

на Звездичка

Прости, че толкоз Я обичам!
Тя почва с Масления Понт
и свършва с бялото кокиче
при Рило-Пиринския фронт.

Красива си, но слушай Дунав
как тежко стъпва край Свищов.
Не зная, вярваш ли, по-хубав
от вятъра из Мизия суров.

Какво разправяш за Неапол?!
Аз вече духом там съм "бил" -
пиян тъгувах и съм плакал
(не питай колко съм пропил);

Не питай как ме е задавял
студът на Белокаменна Москва;
и колко дрехи съм оставял
почти във всяка сръбска механа,

когато ризите си късах
и с тях постилах чуждата софра -
на едро пиех, щото бързах
за влака - да се прибера,

да вкуся въздуха на Драгоман,
да замирише на шопкини,
тъй както влизаш в някой древен храм,
целуващ святите картини

и пееш в 7/8-ми терирем.

* * *

Прости, но Тя е по-красива!
В мен Тракия е вместо кръв!
Кажи ми, как да си замина,
щом знам, че ще се върна пръв!?

Варна, 10/11.2017 г.