на Диана
"Я и в песнях, как ты, хулиган" (С. А. Есенин)
Песен златна тече през липите
и се кваси във сока им гъст...
Обич моя, преди да заспите,
приготви до кревата ми пръст
от смолистата, черната почва
на тракийската равна земя,
дето Господ-Бог сякаш нарочно
при Бургас със морето я сля.
Песен златна пресича междите,
начертана във пясъка с пръст.
Мила моя, преди да заспите,
със три пръста рисувам те "в Кръст".
На челото ти първата буква
я кръщавам на Ангел Гаври'л.
Като циганче пръста ми хуква
под корема ти, дето съм скрил
бучка масло, което се стича
като сняг посред мартенски ден,
като киша по бяло кокиче,
като дъжд по разцъфнал бадем.
На Давид тая буква ще кръстя
или може дори Батшаба,
а пък сетне със мокрите пръсти,
като зайци в ловджийска торба,
твойте мънички ненки ще стисна
и довършвайки Кръста с език,
като гайда сред сватба ще писна,
ще те вдигна кат' знаме на щик.
Белград, Падинска скела, 05.02.2013 г.
