на отец архим. и проф. Павел Стефанов
Белоцветните, правите къщи
и размито в кадрили хоро,
тъй ги мразя, че даже повръщам,
но ти казвам това на ухо -
тука знаят добре да си връщат
за каквото било - не било
и децата им даже се мръщят,
както съска вода във масло...
* * *
В градовете ни, дето се клати
черна черга пред къщния праг,
ще се върна с две остри лопати
тоя път за приятел, не враг,
който още лежи непогребан,
неопят, неумит, неприбран,
не защото съм смел или предан,
а защото го виждам чак там...
Белград, Падинска скела, 18.02.2013 г.
