"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна!" (Христо Смирненски)
на Македонския младеж от столичните протести вчера
/задето рече: "Пробвахме да разбиеме полицейския кордон, ама не успехме. Е па ипи ке пробваме, шо ке праиме?!"/
А всеки път, щом минех Драгоман,
очите ми сами течаха
и не за краден Пиротски Балкан
(тоз' дето "братя" си "прибраха")...
Халал! Да стиска, който няма!!!
А сякаш, че изправях се пред яма,
току пред Края на Света -
извръщах се към синята пижама
на Витоша да зърна пред "смъртта"...
* * *
В Москва ми идеше дори да вия
в полетата им с дупки от картеч
и не помагаше, че в шепи пия
с наздравици в по-другата им реч.
Не стигнаха жените им красиви
да спра да плача, както плаче луд,
за нашите поляни миризливи
на бъз и дрян, на пръст и труд.
* * *
Ех, как снагата е умила
от Пирин до Венчанското кале,
Красива, Боже, Мойта Мила -
Тракийка в устни стиснала лале!
02/03. 2020 г., Варна, КК "Затни Пясъци"
