"Мени, бабо, от ту землљу више не треба!" (Балашевич)на Брезичка
От колата Я гледам занесен,
ех от радост сега ще умра!
И летят покрай мен като песен,
долини, езерца и листа...
Тази пръст тук е моя, Госпожо,
мой е тука и всеки баир,
затова тъй щастлив се разхождам,
кат' че ли ей сега съм открил
преди Сърбия в шипкови храсти
три сукмана, един е от лен,
покрай тях пък полека израстват
девет ружи и пак съм във плен
на шамии и везани фусти
и на песни без време и срок,
затова утре заран ще пусна
да изтича направо при Бог,
да Му каже, че нямам ни нужда,
ни тревога, ни страх, ни беда
точно гдето Небето събужда
да Му каже, че няма да спра
да обичам тук всяка трева,
от вълка до последната птичка,
от Балкана, та чак до Брега
(моят Дъх да Му каже по срички),
до Брега на Морето ми, синьо-зеленото.
5. 08. 2018 г., Предсърбието
