неделя, август 21, 2016

Шопкиньо (Като бистришки светли шевици)


Тъмно е... Две-три чайки летят сякаш падат.
Над дърветата с клоните мръсните
не синее небе, а се вдига ограда...
Там, кръстосал крака зле обръснати,

педераст пие джин и допушва цигара,
пък край него търкалят се пръснати
жълт кондом и угарки от джойнт и от „мара”.
И морето отнася накъсани

две дъждовни петна в Океана.

* * *

Що не дойдеш тук идната седмица –
моят Север все още е топъл?
Есента, тая грозна Проклетница,
скоро иде с танго като вопъл...

Или барем прати ми по гълъби
стръкче-две с дъх на лен от косичка,
или както закачат се жълъди
на елха, тъй и ти във торбичка

завържи ми целувките медени,
със които посрещат войници,
като вино със плодови резени,
като мляко във топли паници...

Варна, 21.VIII.2016 г.