"Се што имав заложив да ти пеам под пенџери." ("Таjno моjа", Тоше Проески)на Милена
Край Нишава пуфти на засечки
машинистът, а още е нощ.
Из сандалите нося си клечки
от Владайския боров разкош.
Domaćin-ът приказва за Vranje,
аз отварям шише със коняк -
уж je kola ovo za spavanje,
но ще пием до сутрешен зрак...
И разказвам му колко си чиста,
той се смее с очи и на глас -
той е Сърбин, затуй и не стиска
дребна българска завист до бяс!
Ще разкажа на Пътя за Тебе,
ще разкажа на Месеца в Niš,
а на гара "Beograde" щом слезем,
сутринта, а пък Ти позвъниш,
ще изпратя гласа Ти към Север,
през Indjija, та чак в Novi Sad,
днеска Sombor ще искам за девер,
а пък в Kovilj годежен обряд...
12.VII.2105 г., във влака край Бела Паланка
