"Нема више Синђелићу, али нема ни турака!" (сръбска епическа песен)
Чужда пролет пресича Белград,
в чужди пазви надничат върбите...
Да съм с дeсет години по-млад -
по-вода ще ми дирят следите...
Вместо туй, между Пълдин и Крън
са побити чалми върху кости,
не е звън на коне, не е звън,
ами дяволи идат нагости.
Черно вино и пак Атмаджа
за съня на Страхил ще попита,
не вали, а шамари дъждът,
не вали, а направо налита.
На два часа със рейс над Бургас
подир Гебиджа всичко е в кърви,
в автобуса един педераст
ме заглежда и сякаш се дърви.
Щом пристигнем, кажи им да спрат,
оплети от косите си върви,
ще забия сред Траката прът -
посочи ми със пръст кой е първи.
Пловдив, 23.03.2014 г.
