Априлско слънце в късен март

Наред е всичко, може би дори
е две-три стъпки след нормалното,
покривката ракиено смърди,
кафе изсъхва по пералнята.

Отвънка пак подвикват чайки,
по улицата - легнали коли,
отсреща спят моряшки майки,
постлали си до техните жени

да пазят скъпите играчки
и дрехите със мирис на бензин,
и тия пет по десет крачки
с мазетата им - метър на един.

Не спя, разбира се, че виждам
в съня си синеоки бесове
и ту ги галя, ту обиждам,
затуй и ще будувам с часове,

дордето плисне посред двора
априлско слънце в тоя късен март...
Знам, нищо няма да ми сторят,
макар да ми мирише на асфалт,

да могат инак да наричат
и да убиват даже само с трън,
да късат, докато събличат...
Обаче тази нощ съм гол навън...

Варна, Аспарухово, 19-20.03.2012