на Меденка
“А слике са блeђе и блеђе, а лепе потискују ружне.” (из пјесму Балашевића)
По краищата сиви на земята,
където ражда се страхът,
изплетен и бродиран след играта
на две деца, които спят,
събуждам се сред мирис на мастика
в чаршафа потен и навит,
с ръце и тяло опипом те викам,
напипвам само кух кибрит…
Две къси клечки, трудно ще запаля
бездруго мокрия тютюн,
а звуци, дето иначе ме галят,
сега ме бият като с клюн
и чак във тая липса аз разбирам
разбиращите с миризми,
които по ръцете си намирам,
и хем заспивам, хем боли...
Белград, 04. 12. 2011 г.
“А слике са блeђе и блеђе, а лепе потискују ружне.” (из пјесму Балашевића)
По краищата сиви на земята,
където ражда се страхът,
изплетен и бродиран след играта
на две деца, които спят,
събуждам се сред мирис на мастика
в чаршафа потен и навит,
с ръце и тяло опипом те викам,
напипвам само кух кибрит…
Две къси клечки, трудно ще запаля
бездруго мокрия тютюн,
а звуци, дето иначе ме галят,
сега ме бият като с клюн
и чак във тая липса аз разбирам
разбиращите с миризми,
които по ръцете си намирам,
и хем заспивам, хем боли...
Белград, 04. 12. 2011 г.
