петък, ноември 11, 2011

Ревнувам суицидно

на Меденка

Народни хероји - Блажо Попивода,
Комесар I Батаљона, I Пролетарске Бригаде

Тук знае и неделя да вали
и вятър клоните разсипва,
изгарящ студ две ледени вълни
търкаля сякаш в празна тиква.

Все гледам да не мисля, че нали
дордето скитат из главата
от думите чак толкоз не боли,
пък аз не вярвам "във душата".

не вярвам даже в "богородички"
и ако ще да има утре,
аман от всички тия ролички,
най-бързо се умира сутрин,

когато ме застрелва мисълта
на два-три метра пред вратата
така че, няма как да "отмъстя"
и всеки удар е в мъглата,

която се разстила между мен
и спомена за твойте устни.
Усещам се напълно вцепенен -
да мреш на части е "изкуство"...

* * *

Ако случайно имаш път насам
(а ако нямаш, направи си)
Не можеш ли, аз сaм ще дойда там,
това от друго не зависи,

освен да спре за барем ден дъждът
и улиците малко да изсъхнат...
Ти знаеш, прекроява ме светът
и всеки камък в път разцъфва...

Парк "Ослободиоцима Београда", Белград, 19.01.2011 г.