на Десислава
Да попитам ли нещо?...
- Кажи!
Днес събирам най-пъстрите тонове
и от думите Слънце плета,
сбирам пясък от северни плажове.
Искаш ли стоплен да ти го донеса??
- Слушай, стига със тия метафори.
Какъв мъж си ти?! Какъв?!
Що не пробваш със думи по-грапави?
Или мислиш, че казваш ги пръв??
Чуй тогава!
- Да? Слушам. Кажи...
По Витоша пътя надолу към Бистрица,
край дерето, където дървета висят,
има скришни поляни ошарени
с истински дъхави шопски цветя.
Има капки роса като вино
и хралупи с кафява смола.
Ех, знаеш ли как я обичам
тази витошка мокра земя!?
* * * * * * *
Тишина.
Ти мълчиш, аз не спя.
Изветрява до мен непобутнат коняк.
И съм глупав, тъй както на двайсет...
* * * * * * *
Да те питам пак нещо?
- Кажи?
28.03.2009 г.
.JPG)
