"Не питаj ме ни зашто сви керови замном лаjу" (Балашевич)
на приятеля ми отец Стоян Костов /поискано посвещение/
Таз' война да е ще и последна!
Аз не зная друг начин да бъда приет
вън от ада, когато си легна
в тая моя земя, от която съм взет.
Ти, Христе, да ме видиш и чуеш,
(туй поне го умея добре)
щом ботушите бойни обуеш
и бездруго докрак ще се мре.
* * *
Стискат хляба и в зъби душата,
ех, умират от страх да умрат!
Днес обаче аз друго пресмятам:
колко време ми трябва за път,
за да стигна ръба на Земята,
дето Слънчице само тупти,
пътя в песни и битки отмятам
(чуждо куче след мене ръмжи)
Таз' война да е ще и последна,
ще живея докрай по ръба...
Варна 31 юли, 2019 г.
