вторник, юли 02, 2019

Все по-трудно ми става да дишам

След "Бенковска" оградите пукат,
а по Моста потичат мъгли,
мръсен вятър през кръста те чука
и в гърдите забива игли.

Тоя Мост посреднощ е опасен -
жълти сенки по него пълзят.
Хоризонтът? Да. Уж е прекрасен,
но русалки под тебе свистят.

* * *

Не преминах сега, не се справих,
толкоз често съм тъжен и зъл,
да се смея до сълзи забравих -
де отивам, отгде съм дошъл,

мойта риза е вече на дрипи - 
таз', с която погребах другар,
все по-често бутилката пипвам
рано сутрин, а листът е бял...

Нито стихове, нито памфлети -
не желая да драсна и ред,
в чаши днеска са мойте куплети
и две педи не виждам напред.

* * *

На 15-то число съм усмихнат,
щом стъкмя по "Еконт" армаган...
Моите песни полека утихват -
как се пее все злобен и сам?

Сутрин рано трещя и ругая,
ритам котки и псувам жив свят,
щом флиртувам сега не играя,
а говоря за секс със коняк.

Не познавам човека отсреща -
в огледалото сякаш е друг,
снощно вино ме стяга във клещи -
по тила сякаш бие с юмрук

Не желая, не знам, не умея.
Все по-трудно живея и пиша,
все по-трудно се будя и пея,
все по-тежко ми става да дишам.

Варна, 02.07.2019 г., Златни Пясъци