на Милена
Небето е същото, същите къщите,
по същите пътища рейсове чакам,
по същите улици вечер завръщам се,
по същите копчета стихове тракам...
Във каната с виното същите крушите -
нарязани щото пак с вино обядвам,
еднакви цигари с комшията пушите,
но тоя път светло и мирно се радвам...
Обичам го Сръбско с реките и свилите,
които сега ми подпяват и казват,
че светла и чиста е този път Милата,
че мляко с мед има във нейната пазва...
Белград, 22.VI.2015 г.
