на Милена
Търкаля вятър шарени бонбони,
а Слънцето прилича на комат,
косата ти в ръцете ми се рони,
потъвам в твоя ленен аромат
и сякаш циганче във празна бъчва
разтяга своя писан акорд'ьон,
отсреща някой някому поръчва
фрапе със торта, аз пък медал'ьон
рисувам из разкошната ти пазва,
наричам с притчи твойте рамена,
които някой нявга ще разказва
на някой друг след много времена...
Северен парк, 17.VI.20015 г.
