на Милена
Виж, Кръстът свети сред Калетата
в ръждиво-златна, мека светлина...
В ръце разперил съм лалетата,
с които ще те взема за жена...
По хълма се търкалят бисери
и греят сред планинските цветя...
Да, мойте стихове са писани
за кървав марш през Родната Земя...
Обаче днес не искам щурмове,
не искам "да убивам Голиат",
а само цвето-сенки пурпурни
да гледам по изящния ти врат,
да поиграя със косите ти,
ухаещи на ризи и сено
и искам да подишам в ритъма
на пеещо "по български" кросно...
Варна, 15.VI.2015 г.