"Има ли Православие у нас, има и български народ, няма ли православие, няма и български народ" (Васил Друмев)
Там Троица е куха дума
и просто мъртъв стар догмат,
а "бог" е хладен като чума,
не помнят думицата "брат".
Там няма где да се прекръстиш
или да пееш с пълен глас.
Там само дъвчеш и преглъщаш
и плачеш като педераст.
Ако случайно там се върна,
ще ида само да сера
на гроба на прехваления Вебер!
Тук тревиците даже са чужди,
а човеците хладни и зли,
звук на щори във шест те събужда,
пък заспал си пред първи петли
и безкрайни пространства
обрасли в гори.
Тук пресмятат дъжда и водата,
а реките им мътни влекат
през полетата мъртви снагата,
със която земята секат.
Тротоарите даже са пусти,
само сенките бързо вървят.
Завали ли, наляга те чувство,
че не пада, а съска дъждът...
А безкрайни зловещи и пусти гори!
Ех, далече, далече е още
мойта Пъстра и Нежна Земя!
Засънувах я още от снощи
върху Дортмунд дордето гърмя
грозен вятър, роден във горите им грозни!!!
* * *
Преди Австрия взе да просветва,
набразди се светът с долини,
по бърдата блестят и се гнездят
ситни нежни зелени елхи,
а Виена среднощ е разкошна!
* * *
При Унгария чак замириса
на цветя и на чардаш с гулаш,
а Балканът със Пирот засвети
с всички багри на есен ръждива...
Моя нежна Земя Пъстроцветна!
Черно мое Море до колене!!!
17.10.2021 г. под Пиротския Балкан
автор Дiана от Луцк
Откровения и благодать нарисованные мелом,
Показались все проблемы мелким делом,
Мы молимся и ждем ответа,
А когда приходит видим путь просвета.
Мы вместе Библию прочтем,
Писание то самое найдем,
Окутаемся Словом Живым,
Помазание потечет по клеткам грудным.
Одухотворенно служим и радуемся результатам,
Нет места в нашей жизни матам.
Мы знаем ради чего живем и стараемся,
Избегая искушений мы к греху не прикасаемся.
автор Дiана от Луцк
Луч солнечный падает вниз,
Создавая эффект неземного пространства.
Цвет листья багряный туман,
Окутывает твой тонкий стан.
Все волшебство творится вверху,
Красивый вид оттуда открывая внизу
И ты как будто паришь обладая,
Дарует наслаждение любовь неземная.
И скипетром с поднебесья управляя,
Ты творишь новый мир себя раскрывая,
Навстречу прекрасному спешишь,
Со всех сил к счастью бежишь.
"Полюшка моя, роднинка!" (Любе, из "Конь")
Ей, не спря да вали
тук в Дървесното Царство -
като къщи ели
пред очите израстват!
През минута вали
за секунди замлъква -
груби клони-стрели
във очите ти бръкват.
Ако имах сега,
бих изпил триста бири...
Моя морска снага -
иска все да се шири!
...Тука няма къде,
тук дърветата стискат.
Искам глътка море!
Искам гледка поле!
И на гларуси писък!
* * *
Няма призраци тук,
няма тук самодиви,
няма миди във лук,
няма улички криви.
Ех, да имах тромпет,
да е пълен със вино,
някак щях да помина!
07.10.2021 г., Северен Рейн, Вествалия, Везел
на жена ми Дiана Ангелова (Харчук)
Под облаците Слънцето се гуши,
летя над тях и слушам
на перките гласа,
а ми се пуши...
Те, облаците, май са с градове
на Ангели, напуснати отдавна -
там виждам ясно брегове,
а пък подир ливада равна
се вие замък върху Планина
и да - реки, морета, езера,
там само хората ги няма,
а на ливадата пиано,
край него кротък еднорог...
Кажи ми, спиш ли нейде долу
във Твойта Слънчева Галиция?
16.09.2021 г., от Небето над Молдова и Унгария
Все тъй с възторг.
година след година,
потъвам в Твоите Светини,
целувам те по ясните картини
със жадни устни, Грееща Родино.
Не ща пари,
ни трон, ни слава,
а стига ми, че костите си в Теб,
Разкошна Моя, мога да оставя!
Варна, 24.05. 2021 г.
Я слушай Ти за България,
цялото ми сърце е в Нея
(тая педя земя е даже самото мое сърце)
Да!
Пиленце от Украинския град Луцк (на границата между Украйна и Полша)
Мъничко си Ти като самата Нея (моята България)
и всяка капчица своя кръв за Нея аз ще пролея,
наложи ли се,
както и за Тебе,
* * *
- Стих ли е това? Истински ли е? - попитах я.
- Да! - каза Малечка.
"А колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива!" (Иван Вазов, из "Българският език")
на Галичанката ми /следва от "Урок I-ви"/
Ти, Зорице, със лъчици
гальом палиш моя свят
и го шариш със зведици,
дето мъчно се броят.
А, кажи им, тем що шушнат,
че съм буен, хулиган -
аз веднага, щом те гушна,
ставам кротък и засмян,
както пролетес Балкану
го обагрят в песенчици,
моя Топличка Звездице,
хиляди небесни птици.
Разкажи другарю, врагу,
също майци си кажи:
Не приставаш при бродяга,
а поет ще утешиш
с твойте златнички косици
и очички син-синчец,
Приднепровска Хубавицо,
цветен-меден мой прашец!
Варна, "Златни пясъци", 01.02.2021 г.
"От руйни тонове какъв разкош,/ какъв размах и изразитост жива!" (Иван Вазов, из "Българският език")на Идещата от Галиция Диана
Святославу (посвещено)
автор: Диана от Луцк
Я Ангел сошедший
с небес,
На помощь
прислана Богом сдесь,
Сияние прошлой
жизни нас свело,
Не страшно
теперь ничего когда рассвело.
И я та же что
всегда: лишь для тебя живу,
Сохраняя пил
воспоминаний дорогих,
Собрала волю и
силу в точку одну,
Чтоб дела любви
вершить на века,
Эта благодать на
меня снизошла!
Ты знаешь что я
пишу о тебе радость,
Ведь думы все
тобою наполнены всегда,
Любовь
непостижима меня к тебе привела.
Ты солнцем путь мой осветил,
Мой ум духом
своим просветил
И жизнь наполнил
смыслом,
Черпала я ласку
твою коромыслом.
Эта судьбоносная
встреча навсегда,
Меня от теплоты
твоего взгляда дрож пройняла
И я уснула около
тебя доверчиво обняв,
