на жена ми Дiана Ангелова (Харчук)
Под облаците Слънцето се гуши,
летя над тях и слушам
на перките гласа,
а ми се пуши...
Те, облаците, май са с градове
на Ангели, напуснати отдавна -
там виждам ясно брегове,
а пък подир ливада равна
се вие замък върху Планина
и да - реки, морета, езера,
там само хората ги няма,
а на ливадата пиано,
край него кротък еднорог...
Кажи ми, спиш ли нейде долу
във Твойта Слънчева Галиция?
16.09.2021 г., от Небето над Молдова и Унгария
