Тук тревиците даже са чужди,
а човеците хладни и зли,
звук на щори във шест те събужда,
пък заспал си пред първи петли
и безкрайни пространства
обрасли в гори.
Тук пресмятат дъжда и водата,
а реките им мътни влекат
през полетата мъртви снагата,
със която земята секат.
Тротоарите даже са пусти,
само сенките бързо вървят.
Завали ли, наляга те чувство,
че не пада, а съска дъждът...
А безкрайни зловещи и пусти гори!
Ех, далече, далече е още
мойта Пъстра и Нежна Земя!
Засънувах я още от снощи
върху Дортмунд дордето гърмя
грозен вятър, роден във горите им грозни!!!
* * *
Преди Австрия взе да просветва,
набразди се светът с долини,
по бърдата блестят и се гнездят
ситни нежни зелени елхи,
а Виена среднощ е разкошна!
* * *
При Унгария чак замириса
на цветя и на чардаш с гулаш,
а Балканът със Пирот засвети
с всички багри на есен ръждива...
Моя нежна Земя Пъстроцветна!
Черно мое Море до колене!!!
17.10.2021 г. под Пиротския Балкан
