Богородице, вънка вали,
а сърцето прелива от вятър,
пък смехът ми не спря да гърми
като плач във кварталния театър.
На Сина си, те моля, кажи -
хем съм лош, хем пък мога и още,
но духът ми след него кърви,
щом запия самичък и нощем.
Кръста-рана на Голия Хълм,
че обичам до сълзи да гледам...
Доста лош съм, макар и не зъл,
също рядко съм някому предан,
че обичал съм все на инат,
любовта ми е някак-си вълча -
не деля нито враг, нито брат
срещу бурята щом се опълча
твърде рядко при туй "за добро",
много често е "просто за битка",
както нося и нож, и дърво,
тъй понявга поднасям и китка -
по прищявка, без срам и напук...
Ала ти на Сина разкажи Му,
че единствено Нему дотук
съм написал най-честните рими.
Богородице, мила, вали...
Варна, 05.12.2019 г.
