Декември, Месечината се лее
по хлъзгавия, каменния бряг,
морето сиво зад мъглите зее,
а въздухът - по-тежък от коняк.
И точно тук пътеките са пусти,
насреща зяпа празен камион....
Какво чудесно време за "изкуство":
Балада на последния патрон
в играта ми "по руски" на рулетка,
поредната за чест и за любов,
пищовът с барабанната му клетка
е моят стих накуцващ и суров...
* * *
И ето, мойте мъртви се събират
край болното, но топлото сърце...
Кой казва, че душите ни умират
и не оставят даже петънце?!
Ех, ето ги - бащите и дедите,
оттатък пък другарите мълчат.
От вас се иска само да решите
да седнете край призрачния път.
Тогаз и те полека ще насядат,
а словото ще стане на курбан,
отсреща пък през звездната ограда
ще светне пак Тракийският Балкан
и Другата, Небесната България.
Варна, 11.12.2019 г.