"В кръчмата накрай града / най-необичайно срещнах случайно / старата любов на дансинга" (Тони Димитрова)
Пак мъгла, но пък... ясни очи.
Тоя път май очите не лъжат,
а целувката сладко стипчи...
Прегърни ме, ужасно съм тъжен!
* * *
Бяха "силни" - с жени и с деца
бяха "смели" и зли непристойно,
бързи бяха да чупят сърца...
Целуни ме по всички пробойни!
* * *
Бяха мръсни докрай към добрите
и се смееха с глас с всяко зло...
Погледни ме, дете, във очите,
още днес ще ти кажа защо
аз не свикнах с това подир тебе -
удрях вятър и в бури гърмях.
Бях отчаян и сам, но не дребен:
с моя Бог подир Кръста кървях.
* * *
Я ги питай (те все са почтени -
всичко "знаят" за "чест и закон")
що са гнусни и подли, и скверни?
Ей, сера им на тоя нагон:
да погубят изгубено слънце,
да подпалят умираща ръж,
да настъпят покълващо зрънце...
...Ех, гушни се и здраво се дръж,
че те водя чак там, дето свети
върху злато Христовият Ръст,
с вместо гвоздеи с ясни комети,
а Мъжът е Изправен на Кръст,
щото Кръстът, дете Мореоко,
не е уред за срам и позор,
нищо не е пред него високо
да закрива пред правия взор
от мъжа, който нежно обича
само ясни очи зад мъгла...
Варна, 12.11.2019 г. /по повод на една "случайност"/