на /.../
Навън Луната прикървява,
нагазвана от идещия ден,
ноември вече застудява
и сякаш пее някакъв кретен,
се блъска вятър в голите дървета,
на прах са вече жълтите листа,
тук иде зима, за да ме ошета
и пак да ми припомни старостта.
Брадата ми е полубяла,
косата също свети тук-таме
и с всяка следваща раздяла
се чувствам изоставено хюмне...
Недей, постой, сърцето ме прибожда,
тъй сякаш там трошили са стъкла,
приплаква в мене като болна рожба,
напусто смел съм в мръсната мъгла.
Варна, 16.11.2019 г.
