на Христина
Застудя
и Градът заумира...
Тия дни, щом реша да вървя,
ще прелея пътеките с... бира...
* * *
Само миг ще погледна назад -
като стигна Балкана при Шумен,
тия смугли жени в моя Град,
завещавам на Залеза румен...
* * *
Като стъпя на "Витошка" в пет,
ще ти пратя по първия срещнат
две-три ружи, завързани в плет
с' заек в шапка, опулен и стреснат...
* * *
Ех, дотегна ми, стига съм слушал,
че съм вечно пиян хулиган,
че не спирам да псувам и пуша,
че затуй съм нещастен и сам...
А съм сам, че съм сбъркал "декора":
в моя Град се ебат за комат,
все едно със прасета да споря
за "Вселена, Човечност и Свят"...
* * *
Зажуми, да погледам как дишаш,
замълчи да ти чуя дъха...
Ех, на мляко в какао приличаш
и миришеш на цветна леха...
По "Дондуков" продават вълшебства:
там ще срещна приятели пет,
ще ти пратя един да прошепне,
че ухаеш на мляко във мед,
а пък втори да каже как чувам
като спя да се смееш наглас,
че не зная за теб колко струвам,
но за мене си свидна до бяс...
Варна, 31.08.2019 г.
