По "Дондуков" продават вълшебства

на Христина

Застудя

       и Градът заумира...

Тия дни, щом реша да вървя,

       ще прелея пътеките с... бира...

* * *

Само миг ще погледна назад -

като стигна Балкана при Шумен,

тия смугли жени в моя Град,

завещавам на Залеза румен...

* * *

Като стъпя на "Витошка" в пет,

ще ти пратя по първия срещнат

две-три ружи, завързани в плет

с' заек в шапка, опулен и стреснат...

* * *

Ех, дотегна ми, стига съм слушал,

че съм вечно пиян хулиган,

че не спирам да псувам и пуша,

че затуй съм нещастен и сам...

А съм сам, че съм сбъркал "декора":

в моя Град се ебат за комат,

все едно със прасета да споря

за "Вселена, Човечност и Свят"...

* * *

Зажуми, да погледам как дишаш,

замълчи да ти чуя дъха...

Ех, на мляко в какао приличаш

и миришеш на цветна леха...

По "Дондуков" продават вълшебства:

там ще срещна приятели пет,

ще ти пратя един да прошепне,

че ухаеш на мляко във мед,

а пък втори да каже как чувам

като спя да се смееш наглас,

че не зная за теб колко струвам,

но за мене си свидна до бяс...

Варна, 31.08.2019 г.

Песен за едно Врабче

"Ускок се, Славке, не люби:/ Радою майка гората,/ Радою либе сабята" (из старинна народна песен, Вазов, "Светослав Тертер")

на Христинка

Когато Месечината кърви

и всеки час е тиха драма,

по покривите вятърът върви,

в главата ми трещи камбана,

да зная искам ти, че спиш

и че си здрава и спокойна -

Луната нека си ръмжи,

през мен да веят сто пробойни,

в нозете да пълзят змии,

по мене да пирува врана...

Ех, само ти, детенце, спи,

че си най-свидната ми рана...

Тъй нежно нивга досега

не съм пресичал планините,

когато духом разсека

земята, пътя, че и дните,

за да те видя през мъгла

как светиш като Ясно Слънце

и през ухото на игла

да ти пошушна, че си Зрънце,

което в леден зимен ден

земята крие да го топли,

така си цялата у мен,

очите ми пък бистри локви,

които само теб поят,

за други има в тях отрова,

у други кокали трошат

и съм пиян и Казанова.

Но ти си светлата ми страст,

да, ти си всичко, дето искам,

да е последният ми час,

пак тебе нежно ще описвам

как сред сърцето ми туптиш

като врабче, люляно в длани...

Ех, нека само ти да спиш,

пък мен да щат да късат врани!!

Варна, 11.08.2019 г.