на Христина
продължава от ТУК
Асфалт... По него се търкалят
коли, тролеи, автобуси,
очите ти дърветата не галят -
мъгливо слънце в ледени кожуси,
едва ли има даже два-три грама
целувка синя в цялото небе,
ескадра чайки почват пошла драма -
лов пак на риба в мътното море,
унася ме, отнася ме полека
начената преди нощта ракия...
Елечето, къде ти е елекът,
шумът на фустата ти не откривам?!
А аз попивах всеки полъх -
за бегъл лъх от твоя аромат
щастлив и весел се оголвах -
едничка тебе виждах в моя свят.
* * *
Зората нажежена се изсипва,
а после бавно в мъртвото море
тя става мърлява, саката дрипла,
а ти все светло-топла си, дете!
Нощта без теб е тъпа, грозна курва
(цената й е литър концентрат)).
унасям се, душата ми сънува
все теб дете, да грееш кат' дукат!
* * *
А ти била ли си тъй мислена преди?!
миляна в шепи, като свидно цвете?!
Варна, 18.01.2019 г.
