Не пиша вече във възторг
за мед във дървени паници...
Надул шишето като рог,
не виждам никакви звездици,
а тропат край вратата ми
кат' полк умрелите другари,
останаха нацапани
в душата само празни гари...
Ще взема утре да отида
до първия следградски плаж
и там в черупката на мида
(събрал последния кураж)
ще призова по име мойте мъртви...
* * *
На живите какво да кажа?!
Говориш сякаш "на иврит"
и вдигнал всеки вместо стража,
изправил като дървен щит
"дара" да слуша без да чува
или да сбира звук по звук
и сетне да се попреструва
на чак дотолкова неук -
неразличаващ и псувня
от песен, нито прав от паднал,
ни даже тръни от цветя
и като че си го нападнал
със буци пръст и със главня
го гониш като луд и бесен...
Ей затова ще споделя
със мъртвите ми само тая песен.
Варна 22.10.2017 г.
