на (...)
/и с благодарност към игуменката на Владайския монастир майка Анисия, която ми отвори за поклонение раката с дрехата на Краля/
Над "страшния" Перник аз пих брудершаф'
със "дивите" шопи и гледах по пладне
да мерят площада кат' някой чаршаф,
пияни мъже, разлюлени кат' брадви
и спомних си моя Резбован Пирдоп...
И слушах Владайските стари легенди...
Понякога всеки е малко жесток,
така и Ти спеше зад златните ленти
на Витошки залез и Витошки зрак.
Обаче помолих за Тебе пак Стефан Милутин...
Варна, 22.09.2017 г.