вместо въведение към един подготвян сборник с беседи по православен катехизис в чест на Пресвета Богородица - Неупиваема чаша
Запалил съм последната си риза
на клоните, завързана накръст,
а огънят полека ги огризва
рисунките ми вятърни със пръст...
* * *
Кажи, Госпожо, още ли си там -
оттатък рововете, пълни с мърша,
след дънера от врани изкълван,
където всяка "мъжка песен" свършва.
На чудно-детски ангелски езици
започва да се стеле "терирем"...
Аз нямам сила, нито пък жълтици,
но можем за Сина ти да сберем
най-чистите, най-бисерните ноти
и римите, люляни "под сърце"...
Да имах всички "бъдещи животи",
не мога да прибавя и перце
към Чудото на Детското Му Слово,
завело Го под Страшното Дърво,
но мисля си, Госпожо, че ще мога
все пак да "поговоря" за Едно
Евангелие "по Тракийски"...
Варна, 3.03.2017 г.
