Да чуеш утринните птици,
преди нощта да прокърви,
дъждът да тропа ръченица -
танцуващ, вместо да вали...
Така се будят ветровете
и носят дъх на морска сол,
пък облаците са карети -
Денят се ражда чисто гол
и няма нищичко обидно
сърцето дето да дере,
разтваря се Небето - мида,
пък Господ бисери бере
и сетне в клоните ги вплита -
то не е дъжд, а Звездопад,
летейки чайките залитат,
жумят над светналия град.
жумят над светналия град.
Обичам да посрещам дни такива...
Варна, 21/22.02.2017 г.