Казачья

Застудя. И се скупчиха облаци.

Мръсно-сивкаво мътно небе.

Както бързо презряла чаровница,

бризът плажа без нежност ебе.

Тези чайки пищят като гарвани.

Сякаш Солун оставих в друг век,

тъй и белите витошки камъни,

и белградски "са сиром" бюрек.

...Не, не помня. Не ща да си спомням.

Тука скоро ще стегне студът.

Не валят, а гърмят като бомби

сухи клони по пустия път.

"Стара Варна" виси по плакатите

като курва от нисък разряд,

дето просто от скука ще "клатите"

срещу евтин корав шоколад.

Ако някой случайно довечера

позвъни и ми каже: "Живей!",

ще му тегля една недоречена,

пък на глас ще му викна: "Здравей,

тихо - гледам концерта с мамашите

на казашкия хор от Кубан,

не звънете, защото ме плашите -

най-страхлив съм, когато съм Сам..." 

Варна, 13/14.2016 г.