"Спасибо, что живой!" (Володя Высоцкий)
на З. /една нова приятелка/
Тука слънце вали на откоси
и разнася го вятърът син,
тук мъжете разхождат се боси,
а жените миришат на грим...
Ще си купя кутия с цигари,
светла бира във тъмно шише,
а по пейките сянка ще шари,
както сякаш разплита въже
стар рибар пред тайфа хулигани
и ги учи на плажен жаргон
как се пържат солени рапани,
а пък после с коняк или с ром
се подават сред хладни чаршафи
във устите на лесни жени
и целуваш под звън на гарафи
изпотени добре слабини,
докато закрещят полудели,
като чайки над рибен пасаж
и подгизнат бедрата им бели,
като пясък при прилив на плаж...
...Не желая! Това го „умея” –
пет-шест курви познавам в Града,
ако днес се разходя до кея,
съм уверен, тъй както в Смъртта,
ще се върна довечера вкъщи
със една или даже със две,
след това, може би, ще повръщам,
сутринта „Беналгин” и кафе...
Я седни да говорим за книги...
Аз пък лани бях чак на „Арбат”!...
Ех, отвсякъде тъй си пристигам –
бос, окъсан, пиян и брадат...
Ти обаче ме слушаш и гледам
във мастилено-цветни очи...
Виж, не съм нито чист, нито предан,
затова по-добре замълчи –
не желая да знам, че съм странен,
че съм луд и опасен от млад,
тия дето от мене те „бранят”,
да вървят да се... шибат отзад...
Варна, 7.VIII.2016 г.
